Тялото ни служи вярно: мълниеносно изпълнява сигналите от нашия мозък, стоически удържа ежедневния стрес, а също така старателно сигнализира за тревога при най-малките затруднения на организма. Само защото не се отнасяме към него с нужното внимание, за това и рядко разчитаме подадените от него сигнали. В същото време, ако се научим да общуваме с тялото си на разбираем език, неминуемо ще се избавим от множество проблеми, включително от психологическо естество.

Случвало се е да получим сигнал от тялото чрез индикация на болка, а ние търпим и към лечение пристъпваме само когато вече болката е нетърпима. Тогава започва ходене по мъките с обикаляне на лекарските кабинети, прилагане на назначени терапии, често без полезния резултат.

Между другото причинно-следствената връзка между трудностите от психологически характер, породени от стреса, и телесните болежки съвсем не е сложна. Съществува цяла теория за мускулното напрежение, която демонстрира проста линейна зависимост между „душевните” и „телесните” проблеми. Същността й е проста: на всяка стресова ситуация организмът реагира с мускулно напрежение. За да бъде снето това напрежение има лесен способ – необходимо е отпускане, в това число и физическо. Но ако не можем да отпуснем тялото си, а стресът продължава да се натрупва, тогава стигаме до мускулни съкращения и спазми. Често усещаме у самите себе си, а и се наблюдава лесно при окръжаващите ни, стегнатите под напрежение врат и рамене. Сами преценете доколко сложен би могъл да е психологическият проблем, ако тялото ни не само съкращава мускулите, но реално боледува!

Как можем да се освободим от проблемите на тялото, породени от стреса? Първото, което ни идва наум е да се обърнем към психолог. Грамотният специалист в тази област ще успее да разкрие причината за вътрешното безспокойство и да препоръча подходяща стратегия.

А можем да опитаме и друг подход, в известен смисъл насочен в обратната посока. Ако тялото ни се явява като депо на психологическите ни „отпадъци”, то ако поработим върху тялото можем да противодействаме успешно на стреса. Като се научим да чувстваме тялото си и да си взаимодействаме с него, постепенно ще достигнем до хармония със себе си и във физически, и в духовен план.

И нека думата „бодибилдинг” не ни плаши. Никога нямам пред вид труда и визията на професионалните такива. Но нима всеки един от нас не е именно бодибилдър, стараейки се да свали закръглени обиколки или да натрупа малко мускулна маса в изоставащи части от тялото си? Това не е ли грижа за тялото и неговото хармонично здравословно развитие? В този смисъл аз използвам този термин. На първо място влагам възстановяването на естествените функции на тялото ни, освобождаването от стереотипите, пречещи да проявим себе си. По движенията на тялото може много да се каже за човека. Някои имат сковани и отсечени движения, като че ли стъпват по тънък лед и се боят да не паднат, а други напротив – движенията им наподобяват танц, защото са красиви, грациозни, уверени и естествени и извикват неолната мисъл, че са хармонични личности, живеят просто живота си танцувайки.

Когато се погрижим в този смисъл за тялото си, когато се научим да владеем и осъзнаваме движенията му, извършвайки ги свободно, ще усетим и ритъма на пеещата си душа.

Понастоящем фитнес-залите са твърде много и предлагат разнообразни видове услуги, поради което се налага като популярно мнението, че там тренират само тези, които чрез силовите тренировки и различни хранителни добавки (разрешени и неразрешени) целят развитието на телата си до нивата на професионалистите. Всъщност това, което аз популяризирам, е една различна жизнена философия, водеща до вътрешна хармония и равновесие с окръжаващия ни свят. Ще се изненадате навярно, но не на последно място аз включвам правилното дишане и медитацията като елементи на тренировката за тяло.

Някои се притесняват, че приложението на подобна философия изисква особени познания, силната концентрация и едновременно с това спокойствие, физическото усилие и в същото време медитация, са само част от използваните методи. А единственото сложно нещо за повечето от нас е просто да решат да се запознаят с тялото си и да сторят първата крачка, като си направят медицински изследвания, ако са пропуснали (отново поради „прекомерна” заетост, водеща до стрес) редовния профилактичен преглед. Едва след това можем да се захванем и чрез несложни физически тренировки да постигнем гъвкавост и да се избавим от натрупалата се умора. Ако сте намерили и подходящия треньор, който да ви обяснява не само техническите моменти, а да работи с вас за ново светоусещане, нещата се случват лесно.

И така, учете се да общувате със своето тяло на един език, изучавайте го и се прислушвайте в подадените от него сигнали. Постигайки такава хармония с тялото си, ще направите голяма крачка към по-дълбоко разбиране на вътрешния си „аз” и естествена хармония в душата си.

Бъдете здрави!