Чешма Юбилейна е едно от често посещаваните места от варненци. Това лято ходих за последно там със семейството си. При търсене на снимка на чешмата се натъкнах на интересен факт: 

  Синът ми Илиян на чешма Юбилейна през лятото
                    В интернет забелязах тази снимка и затова поставям нея. Дошла е там от един сайт за снимки. На снимката, която направих миналото лято е синът ми. От чешмата може да се отиде до Аладжа манастир. Ако се стигне до мястото, където спират туристическите автобуси за организирано посещение на Аладжа манастир може да се види още една чешма- Аладжа. Тя е насред пътя и често съм вождал хора да пълнят вода. Да нея има вдясно нов информационен център. Като се подмине покрай него се стига до две поляни, които лятото обикновено са заети. На по-горната личат останки от малка средновековна крепост. След нея се навлиза в местност""Перчемлията" и след около 40-45 мин. се стига до чешма Перчемлията. Чешмата е известна още с името Даньова чешма. Като се продължи напред асфалта свършва и с високопроходими автомобили може да се отиде до с. Кранево. От местност"Перчемлията" може да се върнем до кв. Виница по обходен маршрут, който е три пъти по-дълъг от традиционния през Ковшак чешма(    http://barin.blog.bg/turizam/2017/02/10/cheshmite-okolo-varna-chast-pyrva.1509009).  На спирката на Аладжа манастир има вековно дърво на повече от ртриста години, което е оградено и отбелязано с табела. В двора на скалния манастир има посетителски център с музей, чешма и след около 600 м. се стига до катакомбите. 
                  Друга отправна начална точка за провеждане на дневни излети е крайната спирка на автобусите в кв. "Владислав Варненчик", известен на хората още като"Владиславово". В края на квартала е поставена указателна табела с маршрутите. Те са четири и водят до няколко чешми в района:
           - синя маркировка- тръгва се по обща пътека с четирите маркировки. След едно леко изкачване следва отделяне на жълтата маркировка. По-нататък се отделят и останалите. По синчта се продължава към Ловната чешма, Овчарската чешма и Тракийската чешма. Ловнаята чешма е на по-високо, а Овчарската- в най-високата част. Минава се над един сипей, а оттам има отклонение към крепост Мъглиж. Прави впечатление, че има дублиране на имената: крепост Мъглиж, чешма Беклемето(  http://barin.blog.bg/turizam/2017/02/11/cheshmite-okolo-varna-chast-vtora.1509175) и още една чешма Яйлата, за която ще стане дума по-нататък. Връщането може дас стане по пътя на отиване или по кръг през по-ниската част. Пълният кръг се взема за около 4 часа. Овчарската чешма е в по-ниската част на равното място до Аксаковска панорама. Тракийската чешма е най-привлекателна за отсядане за обедна почивка. Намира се в ниската бчаст, като от Овчарската чешма пътеката тръгва рязко надолу. Минава покрай едно дере и стига до чешмата. До Тракийската чешма има маса за около двадесетина души, паметник на Ян( Янош) Хунияди. Тя е лесно достъпна с автомобил, защото от пътя за Добрич през Аксаковска панорама след разклона за гр. Аксаково опткъм Добрич се подминава сервиз за гуми и веднага се завива надясно. След около триста метра има паркинг, а до него е Тракийската чешма. 

Тракийската чешма- често посещавана дестинация край гр. Аксаково
                 -зелена маркировка- минава през гората, като в голямата част върви заедно със синята. По нея се стига до един навес, след него се минава покра й една чешма без име, голяма поляна, на която в началото на месец юни има много горицвет и се стига до Тракийската чешма.
                  -жълта маркировка-  първо тя се отделя от останалите. Маршрутът е най-късия-отиване и връщане по него става за час и двадесет минути. Минава се през едно издигнато място, откъдето има гледка към кв.""Владислав Варненчик", вилите към гр. Аксаково( местност"Ментеше") и канала с Варненско езеро. Следва изкачване, пресича се едно дере, минава се  покрай много голям камък  и се стига до Елен чешма. Тя е по-непозната за хората и малко варненци  знаят. Чешмата е малка с кръгло корито. Има вариант връщането да стане по заобиколен начин, като пътеката прави завой наляво. Днес се разходих по този маршрут и си го припомних.
              червена маркировка- върви се  предимно през гора от храсти и ниски дървета. След час и половина се стига до Яйла чешма. Като жълтата маркировка и тук връшаането към началната отправна точка може да стане по кръгов маршрут.  По-добрите във вървенето може даа продължат към с. Долище, където има още чешми. Има и една друга чешма- Илинден, която остава малко встрани от основниоте маршрути, но от края на кв."Възраждане"( Възраждане-IV) или от обръщача на кв."Владислав  Варненчик" може да се стигне до нея. Близо до чешма Илинден, която не тече е чешма Св. Марина. До тези чешми може да се стигне по дерето опт квв. "Възраждане IV" 
                Четирите маршрута и чешмите се намират в северна посока спрямо кв. "Владислав Варненчик". 
              Близо до Врна има едно малко село Яребична, в което има две чешми. Край други село Орешак има няколко чешми и кът за отдих. Съвсем близо до селото до каптажа е Голямата чешма, малко по-нататък по пътека бързо се стига до чешма Лековита, а по-настрани( 30-35 мин. ) е до чешма Студени води( на снимката).
.

             До чешма Студени води имаше широко място, но един порой преди години го развали
                    По-отдалечената чешма от с. Орешак е Кюмюр. До нея се стига или от с. Орешак или от пуътя за с. Долище, като се тръгне от 2,5 км. след разклона. Върви се през гъста гора и се стига до място за отдих с чешма, маси и поляна. След нея има още една чешма, но тя попада в обсега на с. Долище- Тодорова чешма. В с. Орешак има още една чешма, но тя не представлява интерес.
               От обръщача на кв."Владислав Варненчик" тръгват и по-дълги маршрути, най-дългия от които минава през Телевизионната кула, Аладжа манастир и завършва в с. Кранево. Той е за целодневен преход, като не е добре маркиран. От кв."Възраждане IV" може да се качим на този дълъг маршрут и да се отиде до няколко привлекателни места. Има и един малък манастир, до който освен от Възраждане може да се отиде от пътя за с. Каменар, като преди изкачване на баира има отбивка наляво за вилите и след 800 м. е манастира "Св. Марина".  

              

Толкова подробно, нагледно, с практическа насоченост - личи и детайлно познаване, плод на дълги обиколки, и емоционално отношение, обич към описваното!
А старите чешми са едно най-романтичните, най-българските ни лица. Някога, за да направят добро, което да остане, хората правели чешми - има го в творчеството на много от класиците ни. Днес заръчват параклиси с изографисване на образите им вътре - най-директен път за опрощение на греховете и... трупане на нови:)))
Много стойностен постинг - систематизиран, обзорен, прагматичен - благодаря ти, barin! Поздрави!

Здравей, Вени. Чешмите са много ценно творение на майсторите. Виждал съм много чешми и на други места. От описаните дотук и в следващата тема, която току-що публикувах не съм ходил единствено до Яйла чешма, но скоро, ще поправя този пропуск. Обикновено избирам различни неща, по които да пиша, за да има за всеки по нещо, което го интересува. Водил съм излети по някои от описаните маршрути. Ти имаш разностранни интереси, защото си одобрявала почти всичко, написано от мен.
Поздрави!